[Vladko]

Намалено и прекомерно увеличено изпотяване


За физиологията на кожата важно значение има секрецията на потните жлези, които се намират почти по цялата кожа, но най-много по дланите на ръцете, стъпалата на краката и в областта на подмишниците.
Различават се два вида потни жлези. Единият вид потни жлези функционират от самото раждане. Те се срещат по кожата на цялото тяло и завършват в кожата със специални малко отвори. Другият вид пони жлези започват да функционират през периода на половото съзряване и се срещат главно по местата на вторичните полови белези ( например в областта на подмишниците, около половите органи, около пъпа и т.н. ). Те се отварят в космените торбички.
Увеличено потоотделяне настъпва тогава, когато съществува нарушение в топлинния баланс на организма. Увеличеното изпотяване може да бъде резултат на прекомерното образуване на топлина в организма ( например при трескави състояния с висока температура ) или пък при прекомерно повишаване на температурата на околната среда особено при значителна влажност ( например в тропическите страни ). Изпотяването се увеличава също при обилно хранене, при употреба на горещи напитки и при тежък физически труд. Чрез потта от организма се излъчват някои отпадни продукти и минерални съставки ( натрий, калий, хлор ). Ето защо при силни изпотяване се препоръчва да се компенсира загубата на вода и минерални вещесва, като се пие вода, леко подсолена с готварска сол ( натриев хлорид ).
Множество наблюдения са доказали, че потоотделянето зависи до голяма степен от нервнопсихичното състояниет на човека. Така например страхът ( при определени остоятелства ) може да увеличи изпотяването.
Нормалната пот съдържа 99% вода и 1% минерални соли ( главно натриев хлорид ).
Потоотделянето има огромно значение за регулиране топлинния баланс на тялото и за освобождаване на организма от вредните пордукти на обменните процеси.
Ясно е, че цялостната или частичната липса на потни жлези по кожата може да доведе до редица болестни признаци. В такива случаи кожата става суха, тънка, лесно се лющи и напуква, по чувствителна е спрямо въздействието на външните неблагоприятни фактори. Тези признаци се срещата и при различните заболявания на кожата, когато дейността на потните жлези е намалена.
При намалено изпотяване и значително изсушаване на кожата трябва да се употребяват хидратантни ( овлажняващи ) кремове и да се пият обилно течност ( вода, сокове, нектари ). Понякога могат да се използват и лекарства, засилващи потоотделянето.
Много по-често срещано аболяване е прекомерното потоотделяне. Както вече бе споменато съществуват редица обстоятелства ( горещина, физически усилия, нервно-психично състояние и т.н. ), които засилват изпотяването. Прекомерно потоотделяне обаче може да настъпи и при хормонални смущения, инфекциозни болести, а също и като индивидуална особеност, която не зависи от споменатите причини. Такова прекомерно потоотделяне може да се прояви по цялата кожа, което е много рядко явление. Най-често се среща в областта на подмишниците, дланите на руцете и ходилата на краката.
Преекомерното изпотяване на ходилата причинява размекване на епидермиса и улеснява нараняването при триене. Освен това постоянно влажният епидермис е добра среда за развитие на гъбични заболявание, като най-често се засяга кожата между пръстите на краката. За пркомерното изпотяване на ходилюата спомага обувките и чорапите от изкуствена материя, които не позволяват дорбо проветряване, а също така и неспазването на лична хигиена. Ако не бъде излекувано навреме, прекомерното изпотяване на краката може да доведе до различни заболявния на кожата.
Прекомерното изпотяване на дланите на ръцете е обусловено от нервнорефлекторно състояние на организма и най-често се среща при млади хора. Ръцете са влажни и зачервени.
Прекомерното изпотяване в областта на подмишниците се дължи на увеличената секреция на потните жлези, които започват да функционират през периода на половото съзряване, и зависи както от хормонални фактори, така и от нервнорефлекторното състояние. Лошата хигиена и неподходящото облекло също играят важна роля.
Отделената пот често има непричтна миризма, която може да попречи на човека в живота и в контактите му с хората. При стриктно спазване на личната хигиена неприятната миризма може да се избегна.

Лечението на прекомерното потоотделяне започва с лекарски преглед, за да се установят причините. Единствен лекарят е компетентен да реши дали се налага общо лечение на състоянието или са достатъчно само локални процедури ( както е в повечето случаи ).
За ходилата и дланите най-често се използват пудри и спиртните разтоври, които имат изсушаващо действие върху кожата. По-рядко се използват специални мехлеми. Към препаратите против изпотяване на ходилата най-често се прибавят формалин ( 2% ) и някои адстрингентни вещества.
Всички тези препарати трябва да се употребяват върху измита с вода и сапун и добре подсушена кожа.
Понастоящем козметичната промишленост произвежда множество препарати против изпотяване, които същевременно предотвратяват неприятната миризма. Оттук произхожда и името им - дезодоранти. Те се произвеждат под формата на аерозоли, пудри или лосиони. По принцип действието на дезодорантите е много добро, но трябва да се знае, че някои от съставките им могат да предизивакат дранение при някои свърхчувствителни кожи. Това важи най-вече за кожата в областта на подмишницата. На тези места е най-добре да се използват препарати под формата на аерозоли. Лосионите, съдържащи формалин, са подходящи само за ходилата и не трябва да се използват в областта на подмишниците.